Лъжите полепват навсякъде в дните ни,
опитват да бъдат фатално реални,
пробиват дори стъклото с мечтите ни,
прокрадват се тихо в най-тъмните тайни.
Оплитат ни, сякаш са част от съдбата ни,
децата ни кротко край тях си играят,
живеят сред нас и заспиват в леглата ни,
успяват дори за момент да ни смаят.
Най-чудно от всичко е факт, че съзнателно
привикваме с тяхното дишане в себе си,
дори на моменти сме някак признателни,
че имаме тях - да крепим греховете си.
Лъжем приятелски, лъжем прочувствено,
с лъжи подкрепени живеем прекрасно.
Плашат ни всъщност не фрази изкуствени,
а истини малки изречени ясно.