Ти не знаеш Джу, Цезар умря,
сякаш част от мен си отиде с него.
Плача Джу, не мога да спра,
бе куче, но за мен верен приятел.

Ти не знаеш Джу, Цезар умря
а аз май от това полудявам.
Тази нощ сънувах, видях го,
с човешки глас той ми говори.

Видях го Джу, на красива поляна,
той бягаше, но изведнъж спря.
С глас на човек познат сякаш,
говори ми а аз стоя и немея:

- Бях много болен, но вече добре съм,
виж ме пак съм същия - Цезар.
Не плачете за мен, моля ви само,
аз ви обичам, обичам ви много!

Ти не знаеш Джу, Цезар умря,
сякаш част от мен си отиде с него.
А аз се усмихнах и казах само:
- Не видя ли че той е добре.

27.02.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ