StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,366
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,114
   Точки: 2,663,538
   Съобщения: 149,864
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ОБИЧАМ ДА СИ ЛАФЯ С МОЯ

Обичам да си лафя,
да говоря
със дилафа,
или със моя...

Не, не със него (тук намигвам)
а с образа от огледалото,
но понякога не го разбирам
и хващам на часовника махалото,
в напразен опит времето да спра,
а то се смее с кукувича песен,
снежинки сее в моята коса,
за зимата намеква ми, а още не е есен...

Понякога на мисли се отдавам
за водовъртежите във този свят.
Тогава често в бездните пропадам,
където ангели не бдят,
където няма светлина
от слънцето, а свети лава,
и грозни, скверни същества
с очи от кръв ме наблюдават...

И често в мен сърцето спира,
тъгува то, не иска да тупти,
и малка част от мен умира,
една такава... невидима почти...

    *****

Обичам да си лафя
и звезди да броя,
но случва се понякога да сгафя,
тогава хващам моя...
Пак не познахте!
Хващам своя нов, пореден идеал
(видях как преди малко се засмяхте)
и чистя го от уличната кал.

Но никога не връща стария си вид -
Един такъв остава, леко мътен,
със дъх на изгорял кибрит,
уж чист е, но изглежда мръсен...
Прилича ми на дреха втора употреба
почти неносена... почти...
А днес реших да съм усмивка бледа -
Усмихнах се... но някак не личи...

       *****

Обичам да говоря
с моя
образ, с себе си да споря...
А ти... говориш ли си с твоя?

13.07.2015.

Георги Каменов

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2019-01-06
прочитания: 91
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход