StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,505
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,628
   Точки: 2,643,718
   Съобщения: 152,439
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Някой ще знае

Никой не знае изцяло коя съм,
никой не вижда следите във мен.
Само фасада от огън и пясък
слага живота ми ден подир ден.
Никой не знае какво ме разтърсва,
изцежда, ограбва, гради и руши.
Никой не знае за скритите чувства,
за лунните песни от минали дни.
Никой не може ума да превземе -
Аз съм ефирност с безброй сетива.
Вечност във тяло, вселена във семе.
Всичко и нищо...и пръст, и вода.
Никой не дръзва в душата да влезе,
ще се изгуби – стените мълчат.
Слънце огрява дъги от надежда,
бури вилнеят, градушки валят.
Нейде навътре виреят градини - 
бели, поръсени с ябълков цвят.
Другаде дебнат простори студени - 
сипят отрова над целия свят.
Някъде гушат се влюбени птици,
другаде червеи земята рушат.
Аз съм записана в том без корица -
листове вихрено в мене хвърчат.
Някой ден някой с любов ще ги взима,
ще ги пришива със златна игла...
и пак ще съм цяла, и смисъл ще имам
и някой ще знае коя съм била.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2014-09-29
прочитания: 287
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход