Под очите ми сенки браздяха сълзите
дълго преди да си тръгна.
Не можех да свикна със сивото в дните,
ни с палтото, съшито от недомлъвия.

Не харесвах горчивия вкус на цигари
и дъхът на обилната водка,
когато вечер мълчахме и лягахме
- гневна, студена и кротка.

Навън ме примамиха ягодов мракът
и щедрото лунно затишие.
Захапа ме прагът веднъж за петата.
И после... започнах да дишам!