StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,158
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,763
   Точки: 2,658,509
   Съобщения: 157,773
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Нотопис за орисване

Родих се любопитен кестен
и паяк люлка ми оплете
от прежда слънчева и често
във нея слизаше небето.                        

Цъфтях напролет пребогато,
наесен бях бодлив и нежен,
изплаквах стихове в тревата –
зелено-медни таралежи.

В една далечна нощ от юли
звездите шепотно горяха
И с шепа морави светулки.
орисници при мене спряха.

– Какъв грозник! – възкликна първо
най-малката и с длан ме плесна. –
Но романтик като пъстърва –
душата му ще ражда песни.

– Да не е толкова пък грозен –
смили се втората. – Раним е.
Понякога от много проза
пленителни потеглят рими.

– Възвишен е духът му, стволът
държи го здраво за земята.
С корона – листнала и гола –
да прислонява дъжд, и вятър...


Край менe забръмча оркестър
мушици златни еднодневки –.
Осъмнах – сладостно заплетен
във восъчните им розетки.

След туй се случваше да бъда
приют за недорасли бури,
бастунчето за бриз недъгав,
акорд в дъждовни партитури.

И щом тъй тихо и самотно
в зноен пек, до смърт студувал,
бях пристан някому в живота,
то значи, че не съм сънувал.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2012-03-17
прочитания: 202
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход