Плах шум в тишината
от вятъра понесен
със сетивата играе.
Тон в мелодия отнесен -
света днес ще познае.
Носи се безгрижно със вълната
и в миг се доверява.
Той не знае нищо за земята -
нека тя го направлява.
Вълната го обиква -
той е уникален.
С него бързо свиква,
но отнема го света музикален.
Тя натъжена се разпада -
иска го при нея пак.
Защо да страда
и как да не тъжи?Кажете! Как?