С треперещи ръце отвън,
душата ми, проронваща листа,
следите от човешки стъпки скрива.



Изгубени в сънна тишина
виденията на бледата луна
тази нощ като дъждовни капки плачат.



Вятърът, погалвайки страстта ми,
в цветовете и се притаява - нежно,
като бяла водна лилия.



Само стонът отзвучава тъжно
по следите от човешки стъпки
на моите потайни сънища.