Безсънна нощ. Луна и тишина.
Чудати сенки се преплитат и рисуват
тъга по мокрите стъкла.
Звезди в безмълвна надпревара
прорязват със изстинали лъчи
немеещия мрак. И ми говорят.
Без глас, а с ледени, безизразни очи.
Мълчанието им ме плаши и привлича.
Аз искам да последвам светлината им,
да ги докосна и даря със топлина.
Но тъмнината ме поглъща и пленява
мечтите ми и ги руши.
И аз съм пак сама със тишината -
усещам, чувам, чувствам тишина.

Ала спокойствието й смути
един внезапен устрем на криле
нагоре - право към звездите.

1998г.