В подлеза млад музикант

свири зад своята шапка

и дребни монети валят,

като ноти разстреляни падат.

Свири китара измъчена

и проскимтява гладна хармоника.

Ах ти, музико моя, напъпила

върху пръстите на бездомника.

Няма думи по тебе да шият

и не могат придворни поети.

В тебе плаче душата на бедния,

взел за жена немотията.

С теб се смее лудият от квартала

и покръства играчките дървени,

а в сълзата му чиста узрява