StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,225
   Потребители: 12,320
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,834
   Точки: 2,631,161
   Съобщения: 125,790
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Но щастието е капризна птица

Аз този пъзел цял живот редих…
С фрагментите се смях и роних сълзи.
И с толкова неща се примирих
за да е равновесието дълго.

Внезапно духна вятър единак
и литнаха парченца надалече.
Душата ми превърнаха в сирак,
а утрото приличаше на вечер.

Събирах се. Парченце по парче.
Остатъци с остатъци от слънце.
В поле от мрак с охлузени нозе
пълзях защото исках да си върна

картинката каквато е била…
Но щастието е капризна птица.
Размаха ли към тъмното крила
не се завръща даже и да иска

в студеното, опразнено гнездо
където липсват вяра и надежда.
Остатъци блестят като стъкло,
а болката фрагменти нови реже.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-05-16
прочитания: 74
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход