Когато обичам... летя,
във птица орел се превръщам,
със поглед отгоре... кръжа
и всички с любов аз прегръщам.
Размахала смело крила,
дори ветрове укротявам.
Обяздвам ги дръзко, крещя
и бурите в мен заглушавам.
Та халите зимни да спрат,
да грейнат слънца във очите,
и цъфнало клонче с бял цвят,
да пратя във дар на звездите.
Когато обичам... летя,
душата е в полет запяла.
Огряна от лъч светлина
проблясва. Не е ли нирвана?!