Система и капани от различни естества,
животът, според Буда, бил за всички същества.
Вкусът му бил горчив, изпълнен с желания,
източник на мъки, илюзии, страдания.

Покой за да намери, той достигал до Нирвана,
\"безветрие\" с което сякаш спускал паравана.
Така в медитация, и аз пренасях се при тебе,
забравяйки за скучното си, сиво ежедневие.

И чувствах се прекрасно, и чувсвах се добре.
Дори не предполагах, че все някога ще спре.
В часове на бдение, прекарвах в съзерцание,
над твоето спокойствие, над твоето дихание.

Кога мъгла се спусна над това благополучие,
така и не разбрах, но изгубихме съзвучие.
Напусна ме веднъж, а след това се върна,
Но вече не е същото, и как да те прегърна?

Човешко, казваш е да съгрешиш,
божественно било, пък да простиш.
Не знам. В душата ми е тъмно като в рог.
И казвам - Не! Отказвайки да бъда бог.