StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,158
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,763
   Точки: 2,658,509
   Съобщения: 157,773
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Невидимият

Денят му е навярно като чаша
която можеш да разбиеш лесно,
ако наливаш в нея липсващ залез,
заклещен нейде в градските каверни.

И цветно не сънува, много бързо
нахлузва сутрин в сивия си делник
ризата, костюма, вратовръзката,
изстива недопито и кафето му.

Жена му е красива, но защо ли
отдавна пламъчето дяволито
притискат ежедневните неволи.
Плати, но без изядено и пито.

И само вечер на балкона тъмен,
допушва евтината си цигара.
Подир прощалното кълбенце дим
усеща как животът го търкаля

уж по-нагоре, ала все потъва
душата му сред куп от апострофи
и на прокрустов одър я разпъват...
... А инак писал би прекрасни строфи.

Той сигурно крещи като мънисто,
търкулнато на тъмно под миндера.
Но кой да чуе тънкия му писък
и да сведе глава да го намери?

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2012-03-22
прочитания: 221
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход