Неразбрана до кога ще си остана.

Питаш ме какво искам и какво желая.

Казвам ти,а ти ме гледаш и виниш,за това,

че за по-добър живот мечтая.

Опитваш се да ме увериш,че няма нищо да направя.

Казваш - оправяй се сама,твърде лесно е за теб така,

бягаш преди вятъра,а аз го чакам и политам с него.

Поставям си високи цели,но не се предавам.

Падам,ставам и пак продължавам.

Черпя сили от мечтите си, не ме прави слаба.

Не ме убивай,не убивай тях.

Живот ли ще е без мечти,без цели.

Не искам да попадам в списъка на живите умрели.

С мечтите си се чувствам жива.

Неразбрана, но щастлива.