Не се примирявам със залеза
- този нежен грабител.
Жълти сенки на охранени гълъби
- страх над площада прелита.
Почернял е от студ небосводът
и разпукват се слънчеви дискове.
С този дъжд от сребро и олово
не се примирявам. Не искам.
И не вярвам, че няма да съмне,
ако мрак е обсебил душите ни.
Всяка глътка живот ще се сбъдне
- още утре ще бъдем обичани.
Без да ни давят въпроси,
зад които коварството дебне,
да простим на градския просяк,
продавал душица надребно.
Всяка болка и грозна неистина
като дреха ненужна да снемем.
Аз излизам от мрака пречистена
И... няма примирие, Време!