StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,673
   Потребители: 12,386
   Автори: 4,017
   Коментари: 319,457
   Точки: 2,652,993
   Съобщения: 154,447
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,734

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Нелюбовен романс на едно куче

Този град заприлича на мръсно бунище от рани и кал,
сред мъглите му бродят объркани глутници кучета.
Ние стигнахме с тебе дори до железния райски портал,
но – какво е оттатък – не беше ни писано да научим.

Грозде ядохме кисело и пихме от глухарчета вино,
посред зима завивахме с подгизнала шума телата си
и на зъбите чак ни омръзна да бъдем подритвани,
да ни скубят децата и да грачат подире ни враните.

Подивели от страх, скрихме нокти и с избледнели муцуни
пихме мръсни води от канал, храбростта се обърна в реликва.
И не можехме никому никъде как да изплачем без думи,
че разбрахме как бавно и сигурно с мрака накрая се свиква.

Но, щом ти омръзне да бъдеш само бягаща цел пред цевта,
припомни си как ни привика – узряла – луната в комините,
срещу нея завий, изкрещи – и скъсай тетивата на страха,
и за мене издраскай по асфалта едно петолиние.

Ще валят ругатни, ще летят подир воя бутилки оцъклени
и в акорди павета, или вчерашни вестници ноти ще нижат.
Ние пак ще се срещнем, приятелю, двама дръгливи обесници,
за които – души да спасят – ще е най-насъщната грижа.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-10-19
прочитания: 203
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход