Нека си остане там -
на скалите нащърбени,
обградени от слънчеви обръчи,
сгушили още стотици истории.
Споменът галещ там
да живее, далечен,
но неизбледнял, рендосан
от дребните трески.
Надигащ се...
като бурна вълна, пратена
да навлажни сухите дни.
Дивият вятър там
да си играе с косите,
да преплита признания
морската шир.
Безгрижната тя там
да копнее немирно
и пръска дихания,
флиртувайки единствено
с Вечността...