На мене четвърт век не ми достига,
стотачката си  аз да навъртя...
Живота още тайно ми намига,
с отворени очи съм към света...

Все още ми са мили планините,
и залезите обожавам аз...
Не са ми още натежали дните...
Над буйните си чувства нямам власт!

Обичам аз, когато се задъхвам
над работата, свършена със  кеф...
Навсякъде носа си още пъхам
и пак похарчвам някой скътан лев!

Все още се захласвам по Луната,
и романтичните звезди броя!
Жадувам за забраните в душата
и фантастични планове кроя...

И мойте стимули ще се изчерпат,
и аз навярно ще увися  нос...
За всички ни, това е вързано във кърпа,
защото всеки тук е само гост!