StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,549
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,604
   Точки: 2,638,790
   Съобщения: 137,297
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Небе

Ветровете са надежда,
шепнат ми за времена,
във които ще укрепнат,
счупените ми крила.

Гнездото ми е тясно,
вече твърде съм голям,
но за мене е опасно
да напусна своя храм,

Че когато недорасъл
се опитах да летя
хищна птица ме догони
и жестоко ме кълва.

Бурята дочу гласа ми,
спусна се със крясък тя,
блъсна чело във врага ми
и спаси ме от смъртта.

Тъй останах във гнездото
силите да преценя,
веч добре познаващ злото,
някой ден да полетя.

Тъй си мислех за съдбата,
но вече твърде помъдрял,
аз изгубих свободата
и не бих отново полетял.

И тогава във висините,
чух гласа на любовта
и забравил за злините,
аз забравих за страха.

И възнесох се високо,
над страха добро и зло,
прекосих небе широко
с невиждащо любов око.

Дълго аз гласа примамлив,
търсих докато разбра,
че е трябвало да чуя,
за да мога да летя.

Със крила неоздравели,
аз небето прекосих,
даже да не я открия,
на полета се насладих.

Със крила неоздравели,
спуснах се след чуден звук,
но трагично е за тези,
нямащи за него слух.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2007-01-03
прочитания: 294
точки: 0 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход