Не успяхме докрай да обичаме,
ще останем навярно приятели.
Давим спомен за сетното вричане
и погребваме гаснещи кратери.

Зее злостно врата, кръста скътала,
разнебитила всички надежди.
Стар грифон се пилее из пъкъла,
бърчи свъсени, дрипави вежди.

Всеки ден в самотата се губим
и отричаме чувства взаимни.
С нокти кални все камъни рутим
от душите за обич петимни.