Не удряй, човече, със мисъл,
коварно жадуваща мъст,
защото е страшна, при все че
до точка смалила е ръст.

О, тя безпощадно поваля,
изчакала тихо часа,
когато без шум ще прониже
дълбоко-дълбоко гърба.

Недей я оставя във тебе,
недей я подхранва със дни!
Не виждаш ли? Туй е отрова,
изтекла от змийски зъби.

Смени я лукавката черна
със друга - сияйно добра,
която да грейне красиво
подобно на ярка звезда.

Така ще превземаш простора
и друм ще намираш широк
към бъдеще радостно, ново,
към Господа - живия Бог.


                                   1.І.2001 год.