Не става казват...

Срамувам се от всичкото очакване.

Такава ненаситност е вродена...

Каквото дойде - дебнене за щастие

и делници спокойни, безпроблемни.

А дадено ми е да чувствам болка,

да губя път и поглед от объркване.

Със Ада свикнах може би дотолкова,

че тайно завидях на всички мъртви.

Нали се уча всячески да мога,

да примирявам здравец с карамфила.

Танцувам в буря и каквото дойде.

Не става казват хубостта насила.

автор: benelina

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2019-05-16
прочитания: 70
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)