Не се научих да разбирам тишината…
Кръжи около мен, разстила шлейфа си…
Раздира ме и лъкатуши с принципи…
Понякога ме срязва… Слисвам се.
И стиховете ми остават недописани…
А друг път е вълшебна тишина.
Защото съм била в просторите…
С любов… във полет… с трепет…
И цялата възторг! И шепа нежност…
Обичам тишината пълна с тебе!
© Павлина Петрова