Не се боя от теб, премъдра Карма,
пазителко на праведния ред,
когато със всевиждащия поглед
обхващаш ни невидимо отвред
и ту сурово, ала справедливо,
ту с мощно поощрение в труда,
превеждаш ни през сложните пътеки,
които водят само към върха.
Да се боя? Че как без теб ще мога
да оздравя и разум, и сърце?
С доверие съм пълна и със вяра
във твоите милеещи ръце.
И дълговете с цялата им лихва
изплащам без гримаса, без \"защо?\",
разбрала, че е смешно да се дърпам
от обсега на твоето око.
Харесвам друго: бич по раменете
за всяко зло, пораждано от мен
било с ръка или с отровна мисъл
във някакъв отдавна минал ден.
Сега съм ти признателна дълбоко,
защото ми е свиден моят път
и в името на бъдещата радост
с готовност срещам мъдрия ти съд.
7.ІХ.2000 год.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me