StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,156
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,758
   Точки: 2,658,464
   Съобщения: 157,685
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Не съм

...но аз не съм от вашата планета, 

красивата Майка Земя, 

аз ида от много, много далече,

и ако мога да бъда честна, 

 уморих се да живея сред вас,

познатa съм вече до болка на този свят.

 

Не ме иска вече -

писна му да вижда една и съща древна душа

с различно лице, ръце и телце.

Така и не свикна с тихото ми по природа сърце.

 

Не се лъжи - не съм от много време тук,

десет хиляди, двайсет,

че и повече от трийсет има-няма натрупах ги, но не напук.

 

Нима не знаеш какво е

чувството от домът да си далеч,

че да тръгваш с гръмки,

но празни думи да ме кълнеш? 

 

Ако ти не си забелязал:

като някой си читател,

друг писател и

скъпи мой наблюдател, до сега,

че в мен тече друга кърваво-звездна искра, 

то тогава означава само едно - 

че все още живея в тоз' тъй тленен, лицемерен плен,

чакаща да дойде по ред следващият  ден.

 

 

Не съм от тук,

но живях и  родих се пак и ето:

живея отново като човек;

тайната с вековете се научих  да я скрия

тъй добре, че чак повярвах, че тя не ще излезе наяве.

Но ето че тайната все някога щеше да бъде разкрита.

Подай ми от рафта отровата си човеко, и ще я изпия.

 

Земята, на която живееш ти,

десет пъти най-малко обиколих. 

Видях от всичко по тридесет и три,

не говоря за твоите империи, съюзи и войни, 

говоря за райските земи и води,

които усетих и прегърнах със своите длани.

 

От всичко вкусих, най-вече от Смъртта, 

която щом ме видеше 

й дотягаше да ме гледа така:

слаба, немощна, тиха, студена;

уморена от преражданията.

 

На вкус - горчива и солена,

преглътната веднъж се свиква

и вече не ти се струва чак толкова тежка. 

 

За това -

не се бой от нея щом ти дойде на прага,

има какво да видиш,  че и да усетиш дори.

 

Съществува твоя така наречен "неземен път",

твоят съкровен райски кът.

 

Бях и съм свидетел от толкова много време,

че вече ме и не ще, гони ме с думите:

"До кога ще те виждам теб?

Хайде, махай се!

Отивай си в твоите земи, а ако не можеш,

най-добре се прероди."

 

Навярно, не ме разбираш, та чак боли...

 

Ах, как ми се искаше всичко това да е измама,

за да си спестя цялата тази незабравима драма.

Уви, от истината се не печели нищо,

дори и така желаната "размяна"...

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2020-03-22
прочитания: 32
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход