Не беше дявола.
Не си и Господ.
С две риби
да нахраниш ближния,
не можеш.
Морето да пребродиш –
все потъваш.
И още ближеш в раните солта...
Безмислено, упорството ти
пак прелива
от „пусто в празно” –
като грохот.
Не беше дявола.
И нито Господ.
И хлябът ти остана недопечен.
И хлябът ти –
измъкнаха го от ръцете.
А ти си само
в празния им поглед
една измислена причина -
да са сити.
Ти - този, който да гладува.
Не беше дявола,
макар във кожата на Господ.
Безличието просто те убива.
Дамгосаха те –
с кърваво желязо,
да изгориш,
но не на кръста.
И не към своята Голгота
да вървиш.
Наказаха те с Рай във Ада,
и изгоря на кладата
на нечия безочливост.