Провокирано от онези малки случки, които те карат да премисляш, да преглъщаш пресядащи горчиви залъци... Все едно стъпваш боса върху пътека от дребни камъчета, които бодат, но масажират всички стратегически точки на стъпалото, за да бъдеш в необходимия тонус и да не се отпускаш по течението на апатията и разочарованията... Дребни камъчета, дето обръщат посоките и настроенията...

                   Най-ценното  

Майките знаем грубата дума колко тежи.
Сепваме се от отчаян вик на душата.
Плащаме цената. Казваме си: „Търпú!”
Само и само добре да са децата...

Любовта, уморена, с тревога рони сълзи...
Превеждате ни през ада, мили деца.
Но намираме сили да вдигнем очи,
открили лечебната сила на прошката...

                                                      © Павлина Петрова