Затворен си в черупка от зародиши,
а пръстите ти стискат светлината,
защо ли си повярвах, че чудовище
ще може да изпита нещо свято?
Обичала съм сънища и приказки,
не знаех, че коварна е Съдбата,
защото ни пресрещна и по пътя си
остави тенекия вместо злато...
Събрахме го в кутийките от спомени,
ти своята изхвърли край морето,
но моята остана неподправена,
очакваща несбъднатото взето.
Раздадох я на много посетители -
страхливците - палачи и злодеи.
Погавриха се с нея и я сритаха,
сега от песъчинките живея...
И прося малко обич от ръцете им,
но те са безпощадни и корави,
държали цяла вечност пистолетите,
ще стрелят и по портите на Рая...
Намерих най-накрая свободата си,
макар и разчленена, ще съм цяла,
за истината плащаме с душата си -
строшила свойто криво огледало...