Стоеше сам насред разкаляния Път
и гледаше, надвесен, зиналата пропаст,
докоснал там застиналия Кръстопът,
разплиташе до нажежено възела на нова клопка.

Последните остатъци слова отминаха в небитието,
нанякъде се разпиля като стихия блудния му разум,
а той стоеше сам, отпивайки от питието
на Живота поредния напиращ нервен казус.

В самотните мъчителни и зли години
тежаха мислите му, оковани във вериги,
разбитото му време в пустота премина
и трябваше Върха самотен да достига.

Стоеше сам пред неподвижен Кръстопът,
ръка протегнал към настръхналата Кота,
прокарал мост над зиналата пропаст,
на Път пое, отпивайки от питието на Живота.