Незнайни пътища пресичат се...
морето се отдръпва за минута
и всички гласове отричат ме
а вятърът нежен от изток задуха...

Незнайни пътища отново бродя,
звездите са ми нощни лампиони,
със себе си останал съм да споря,
броя въпросите си в милиони...

Аз... отговорил съм - макар и не на всички,
поне опитал съм... по начин свой,
понякога макар и... прекалено лични
а после те отекват във живота мой...

Дали пътеката един ден път ще стане?
Дали докрай ще мога да я извървя,
или ще падна долу на паважа?
Но и така да е... ще кажа, че летя...

Когато утрото не ме дочака,
и никой няма гълъбите да нахрани,
когато стопя се... изчезвайки в мрака
и с мене се сбогува даже кръвта ми...

Над морето... две гларуса пак ще ме търсят
и по пясъка своите следи ще оставят ...
макар след това те да бъдат \"избърсани\"
от вълните които до безкрай се повтарят...

След този миг лятото... ще стане дъждовно,
тъй както дъждовен е бил моя живот,
частичка от него оставих със словото,
уж частичка, а всичко е - като в Ноев кивот

Дали там... е по-светло? и... по-уютно?
Дали синевата... тъй ярко искри?
Не зная сега... Но Ще зная със утрото -
когато цъфтят червени рози с бодли...

Дали там е топло и по-красиво?
Дали там нощта е приказно мека?
Не зная сега... но една самодива
знам, чака ме там... от няколко века...

Дали там започва... или всичко свършва?
дали ще се върна с бриза нехаен...
аз... много неща оставил съм недовършени
върни ме за миг ... па макар и нетраен...

Тогава... ще спра всички часовници
тогава... и времето няма да иска
да си тръгне от мен, а Богородица
ще накара дъха ми да се разплисква...

Усещаш ли... чувстваш ли... миг е живота
и дано този миг пълноценно живян е...
дали по пътеките... или към Голгота
ти носиш го - знам... той от теб изтъкан е...