На кръстопът душата ми е сложена,
посоките объркват й ума.
Къде да тръгне, без да е заложница
на изкушенията и... страстта?
Съблазън за едни, товар за други,
самотно тя отчаяно зове
мислите, в покой незрим да чуе,
та истината чиста да прозре.
Кой път е отреден и кой привиден?
Кой сенчест, кой достигащ върхове?
Душата, от сълзите си пречистена,
молитвено, орисаният друм ще избере.