StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,670
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,927
   Точки: 2,626,636
   Съобщения: 143,021
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На дъщеря ми

Обади се от някъде далече-
телефона прекъснат е вече,
а спомена в душа гори,
че си забравила езика си дори...

И тази болка ме разкъсва-
парчета живи в мен откъсва.
Сълзите тръгват и следа остава,
душата се изпепелява...

Къде си?-Някъде далече.
От спомена, мислен за вечен,
от нежността на грубите ръце
от мъката в едно сърце...

Изпявам последната песен
за любовта, хванала плесен,
за болезнената кървава сълза
от спомена която изпълзя...

Обади някъде отдалече...
Но светът изчезнал е вече...
Остава луната и шепа прах
за спомена, който бях....

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2005-01-30
прочитания: 474
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход