StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,098
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,596
   Точки: 2,657,834
   Съобщения: 157,529
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,686

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На чашка със Смъртта

Седим си на по чашка със Смъртта
и просто си приказваме - "приятелски",
ала с напредването бавно на нощта
в очите и загнездва се предателство.

Омайва ме със хиляди лъжи
и в мрежата изкусно ме оплита.
Навън започва тихо да ръми,
а часовете като гларуси отлитат.

Описва ми със пламък вечността,
а в погледа и мълнии се гонят.
Поглажда нежно своята коса.
"Ела при мен" - устата и проронват.

В душата ми се води див двубой:
живот и смърт се борят за надмощие!
Сърцето ми надава жален вой:
"Не съм готово да угасна още"!

Отново съм на странен кръстопът:
по кой от двата пътя да поема?!
Стрелките на часовника мълчат,
в очакване решение да взема.

Проблясва мека бяла светлина -
усмихнатото слънце ме обгръща.
И животворната му жарка топлина
мечтите и копнежите ми връща.

Иди си, Смърт, сега е твърде рано!
До себе си днес няма да ме видиш!
Дойде при мен без повод и покана
и без душата ми от тук ще си отидеш!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-05-29
прочитания: 294
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход