Навсякъде си Ти, Всевишни Боже.
Делата Твои нямат чет и брой.
На Тебе, безгранично възхитена,
поклон поднасям, Господарю мой.

Навсякъде си Ти, но тъй различен:
дордето си бездънен океан,
така и тихичко припяваш със дъждеца
подобно на захласнат малчуган.

С росица напояваш цветна пъпка,
сдобряваш вятър с ревнало море,
на птичето перата оцветяваш,
звездите награждаваш със небе.

На хората, обикнали Всемира,
отреждаш дух, за подвизи готов,
подсказваш път към съдената среща
на брата с брат, на любовта с любов.

Свободна, несломима ме изграждаш -
да мога да отправям взор напред,
със мисъл из пространството да бродя,
а не в кресло на скучен самолет.

Напътстваш ме да влагам мъдро сили
във свидния космически градеж.
Велики Боже, Твой да съм работник,
е първа чест и светъл мой копнеж!

                                                                      4.І.2001 год.