Учителю Рьорих, наш светъл Гуру,
любов да постигна, горещо мечтая,
защото разбирам, че само със меч
аз немощи стари не ще зачертая.

Ще падам възчесто, ще губя замах
и туй, дето мога за ден да направя,
ще вземе от мене години без плод,
а времето бавния ход не прощава.

Най-висшата мъдрост е кроткият жест,
усмивката-прошка, словата целебни,
че както се вижда, без тях сме това,
което ни прави и лоши, и дребни.

Аз вдъхвам признателна сладкия лъх
на цялата благост, която излъчваш.
Учителю Рьорих, Наставнико наш,
смирено те моля и мен да напътстваш.

                                                                       24.Х.2000 год.