Знаеш ли сърцето как боли,
кога носталгия те хване -
кат огън жарещ в теб гори,
щом вечерта настане.
В такава вечер, в тъмни нощи,
във тихата, спокойна тишина
отпуснал сетива, събиращ мощи,
препускат мисли в самота.
Изниква прелестна картина
от детството, от първата любов -
затопля се кръвта-пустиня
с безброй цветя, небесен благослов.
И литва пак душата окрилена
във звездната небесна шир
и търсейки Родината намира
спокойствие, душевен мир...
Събуждаш се от този сън чудесен
и пак е тъмно - студ и мраз -
и пак поемаш път нелесен -
това е твоя
път
нерад!