Отекнаха среднощните ми стъпки
по паважа на притихналия булевард
и вгледана в краката си, изтръпнала,
продължих напред с ръка в ангард...
Наведох се на пътя, във краката ми
чернееше се нова ръкавица...
Животът хвърлил n-то предизвикателство
към нарешетената ми душица...
Ала вече научила съм си урока:
безумна на бурята в окото да не влизам
и да не плувам срещу течението на потока,
а да се нося по вълните гола и без риза...