StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,467
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,542
   Точки: 2,643,385
   Съобщения: 152,081
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Моят начин

Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла,
и сребърните мрежи на паяка отвън.
 
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала,
неистинска монета в луната ли блести,
и смъртно ли е слънцето, има ли педали?
Пет ли са сезоните или са вече три?
 
Дори и да си тръгна, не, няма да забравя
молитвата за дъжд, мехлемите за рани
и мириса на тор навярно ще остане
от гарда на величия велико самозвани.
 
Но още ще обичам несинята си кръв,
очите на дете и устни на любим,
на бедните квартала, естествената стръв
и трудните дилеми, които ще решим.
 
Навярно ще си тръгна, но не, но не сега,
преди да са открили онези вечни рози,
деня от три минути и края на смъртта,
душата на лиризма и смисъла на прозата.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-08-19
прочитания: 172
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход