Скъсах усмивката си,
защото съществува сериозността.
Хлътнаха очите –
да имат светлина.
Разпилях нервите си –
заради свободата.
Изпробвах всичко,
за да не достигна нищо.
И очите ми останаха тъжни,
гледайки нищото…
Разбих душата,
защото исках да се изградя.
Напълних се със сила
заради слабостта.
Унищожих се,
за да се спечеля отново.
Опозорих се –
заради девствеността.
Но въпреки всичко
останах човек!
Сега, когато свещта догаря между пръстите,
ела и хвърли шепа пръст върху капака…
Моля те!