Не тъгувай, мое море... Тази нощ е пропита с несбъдване.

По брега плуват само отломките, а в дълбокото - силни вълни.

Знам, че късно е. Няма връщане. Ще задишаме чак на разсъмване.

Спи сега, почини. И сбери си водата на възел, така завърти,

че да хванеш сърцето на слънцето. Улови го в среднощен прибой.

В оня сляп хоризонт ти недей да поглеждаш. Не унивай... Недей!

Зимата не ще да е вечна. Иде лято, мое море! Иде лятото.

То е синя надежда, златен пясък и перла във мида. Ти съня изживей!

И тогава, мое море, ще завихрим във танца си чувствата.

И ще плуваме вдишвайки мириса на онези, дълбоките истини,

дето с теб сме заровили в пясъка, който пази в черупки богатствата.

Няма случайни открития. Стихват  само вълните на мислите.

Прегърни ме, мое море, моя  в синьо, мечтана надежда!

С теб възкръсвам във дните си. Морско конче, което мечтай.

Ще дочакаме края на зимата. Виж я, вече  плахо зад дюна поглежда.

Чуваш ли... Нейде свири бозуки, а душата Сиртаки играй...

Тони Тодорова

Ellan