Сега когато птиците политат,
събрали висота в зениците,
къде отиват те сега не питат,
и нямат страхове от жрици.
Те тръгват със криле незрели,
но малко е небето за превземане...
Със себе си те нищо не са взели -
за пътища със остри хребети.
Сърцата им са светли, чисти,
без броня, без бодли и без посока,
те вече са поели свои писти,
и бързат да ни махнат от високо.
Илия Вълчев
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me