По донкихотовски повярвах в идеали.
Отрекох се от земния комфорт.
Страданието всъщност ме избави
от интригантстване и глух възторг.
Задачата не беше никак лесна…
Не можеше през куп за грош.
Отново мисията ми човешка
устрои творчески разкош.
Сколасах я. Изтънчено и фино.
Каквато само Бог ми позволи.
И в мислите среднощни тихо, мирно
спонтанност и любов струи.
© Павлина Петрова