Омръзна ми да пиша тъжни стихове,
от зениците да блика тайно мрака.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват без да чакат...

Като жаден във безкрайната пустиня
днес лудо да отпивам любовта.
Душата ми от лепкавата тиня
преродена да докосне вечността.

И там сред песъчинките от спомени
да зърна своя пристан най- желан.
За да превърна днес остатъка от дните си
в безкраен рай, химера, огнен блян...