Миг като вечност

 

„Посвещение за Стив Джобс и хората,

които  промениха света.

Онези, които никога няма да бъдат сред лавината

 пожълтели некролози.”

 

Вечността е като чаша пивко вино

из утробата на огнена лоза.

За родените- орисани стихийно,

избрани да пребъдват в светлина.

 

Те не се боят от скверните въпроси -

неодобрение  и сочене със пръст.

Всеки техен порив огън носи,

поели на мечтите тежък кръст.

 

От нищото изплитат здрави нишки,

в тъмнината виждат смисъл неделим.

За да има в този свят по- малко грешки,

от знанието да пием с поглед зрим.

 

Космоса превръщат във прозорец-

паралелна диря, дъжд от белота.

Граници прекрачват в своята орис,

и с тях узрява утрото в света.

 

А ръцете им преливат от копнеж

в пантеона от искрящи светила,

светът да стане по- добър от днес-

мястото за сбъдната мечта!

 

Никой не е вечен на земята,

но всеки миг е вечност за твореца.

Дори след края, в нас са семената-

да ги превърнем в залък,  късче от венеца.

  

В краткия отрязък от живота-

парченце от великия всемир.

Сърцата им са фар и влак- посока,

струйка плам, разпалвана безспир.

  

А онези дето сочеха с усмивка,

в живота си проспали всеки срок,

са буци пръст, изпразнена черупка-

поредният забравен некролог.