Лъжата, така красива
и добра за всеки,
но за малко... диво
ни оплита в мрежи.
Доволството на егото
държи да бъде лъгано,
да е красива негова
удобна сянка в ъгъла.
Истината е все болезнена
или поне платена болно.
А с нея колко ще сме полезни
и ще дишаме ли свободно?!..
Добри лъжи в лицето си
изричаме ли ние?
И колко свидна на сърцето
истината бие?!
И все пак,
къде сме
между тях
двете?!