Животът ни бе време в междучасие,

преди да влезем в час -

когато тънехме в безгласие,

когато всичко беше шум около нас.

Животът ни поднасяше предмети

и учеха ни те да бъдем НАС.

А в учене заети

не се научих как да бъда АЗ.

Животът ни бе време между срички,

изречено на глас.

Докато ние всички

не пораснахме и влязохме в час.