Там-между Небето и Земята
аз може би ще те открия,
ще дойда,
ще приседна тихо
на облак тъжен,
отронил няколко сълзи
за да превърне сивотата своя
в искрящи, пъстри в светлината
капещи дъги.
В тях ли ще открия
мойта синева
на твоите очи?
Защо остави ме?
За да ти липсвам?
Защо напълни вятъра със самота?
Защо отрони се с листата,
пробудили алеите със красота?
Кога отново ще те има?
Приседнала така-
на плачеща дъга
и с вятъра, приспана от тъга,
отнесена от вихър празнота
с коса, разчорлена от моя шепот
и тъжна, търсеща душа....
Но как да те намеря, като знам,
че теб те има-
някъде там-
част от Луната,
очакваща ме тихо
между Небето и Земята....
Отново съм сам....