Едно момче петнадесетгодишно,
приличащо по-скоро на хлапак,
с походката на преуспял юнак
се перчеше и хвалеше излишно.
 
Спортист май бил, разбирал от компютри
и под носа с поникнал вчера мъх
разказваше с членоразделен дъх,
че бил приятел с неколцина мутри.

Че ходил с тях на светска дискотека,
в океан от расови мадами
и с три накуп - без намеци и драми -
към рая с грях направил си пътека.

Пил само качествени питиета
и пушил с всички "някаква  трева",
но цяла нощ боляло го глава
от тайните мечти на пубертета.

И без да гледам, виждах, че го бива
с лъжи да храни сам реалността,
но замълчах, захласнат в наглостта,
с която той околните разсмива.

После - някак, нетипично изведнъж -
това момче ми стана симпатично,
знам, то трябваше да е различно...
защото искаше да бъде вече мъж!

От "Езическа клада"