Седеше ти в мрака и мечтаеше,
за дните дет стоят пред теб, ... за времето ...
бушуваше душата ти, ... ридаеше ....
поне мечтите те не могат да ти вземат!

Мечтите - те летяха на далече
откъснати от тез окови на проблемите...
Усмивка бегла трепне на лицето ти ...

Хей, Ти, замислен там в мрака
недей да спираш да бушуваш, да копнееш
недей да свиваш Ти крилата си,
ще дойде твоят ден – пред тебе е!